Салата с пиле, ябълки и целина
февруари 27, 2009
Не мога да твърдя, че пилешкото месо ми е любимо, но пък и не отказвам печено бутче с хрупкава коричка или пържени крилца. Да не говорим за неща, които са от устоите на света, в който живеем като домашната пилешка супа с дреболийки и три вида корени.
Все пак, като стигнем до приговяне на пиле, въобръжението ми отказва да се простре много надалеч, а в ухото ми едно дяволче шепне „вземи свинско бе, вземи пържолите от оня щанд, ей там, в ляво“. Да ви кажа честно, повечето пъти послушно завивам към „ей там, в ляво“, но понякога решавам, че ще намалим холестерола в менюто, ще живеем здравословно (особено с препечената, мазна кожичка), ще разнообразим вечерята, пък и в крайна сметка ще позволя някаква демократичност вкъщи – временно отпадане на ветото върху пиле и производни.
Салатата с пиле е едно особено добро решение за привеждане в действие на всичките ми благочестиви намерения – със сигурност ще мине за здравословна, особено в комплект с нещо зелено и пълно с витамини, освен това свеждаме протестите вкъщи до препоръчителния минимум, така че пак да се върна необезпокоявана поне за две седмици към телешкото и свинското.
За една страхотна пилешка салата са ни неободими:
1 брой цяло пилe
3 стръка целина (селъри)
1 зелена ябълка, по въможност сорт Грани Смит
2-3 стръка пресен лук
1 кафеена чашка орехи
1 чаена чаша майонеза
1 чаена чаша кисело мляко
сок от половин лимон
пипер смес
щипка кафява захар
сол
Като за начало сваряваме добре пилето, като в тенджерата можем да сложим дафинов лист и бахар. Когато е добре изстинало, отделяме месото от костите, почистваме от кожа и жилки и нарязваме на дребни кубчета. Кокалите даваме на кучето, а кожичките си ги хапваме сами, за да не се гътнем от глад, докато стане готова салатата. Всъщност това го правя от лакомия, а не от глад, а кучето гледа жално и се чуди защо животът е толкова несправедлив понякога.
След това нарязваме стръковете целина (не мога да разбера защо точно на стъблата им се вика селъри у нас, практически растението е същото като големите глави от Женския пазар), наситнения пресен лук и ябълката, нея на кубчета, големи колкото тези от пилето.
За предпочитане е ябълката да е Грани Смит или подобен сорт, заради хрупкавата, сочна и твърда текстура и леко киселия вкус, който винаги е добре дошъл във всяка една месна салата.
Добавяме и счуканите орeхи, като най-бързо и лесно натрошаването става като ги сложим в дебело пликче и скочим два пъти отгоре със сабо.
Приготвяме дресинга от майонезата, киселото мляко, лимоновия сок, пипера, захарта и солта и объркваме хубаво, така че да не порпуснем някой ъгълче от дъното на купата. Добре е да преседи на хладно няколко часа, за да може сосът да напие в парченцата месо, ябълка и целина, а вкусовете да се смесят.
Тази салата е чудесна за сандвичи, както и за придружаващ елемент към нещо по-твърдо като добра водка, абе общо взето няма лимити за употребата на една добра салата.
нож и виличка 
добре де, това не беше ли Уорчестърска салата? От Дон така знам.
Идея си нямам :) Помагай с инфо :)
имате страхоно чувство за хумор и така се възприемат по-лесно /без да ти тежи на съвестта ,че прегрешаваш с разни вкуснотийки/рецептите .Това е много свежа идея-обичам рецепти за салати +ябълка
Това е най-забавната и смешна рецепта, която някога съм чела :))) Разведрихте ми обяда, момичета, благодаря :))))
Чак сега прочетох за сабото. Патентовай го! Много си шашава, да знаеш. Аз взимам здрав найлонов плик, връзвам го и удрям наоколо (работи за орехи, бисквиДи, и ренкон). Не за друго, а защото нямам сабо :P
магдалина лъже. когато скача върху орехите, носеше чехли с Хело Кити на тях (ако не вярваш, ще ти покажа снимка). тая салата, за която говориш, не се ли казва уолдорф? и в уолдорф има ли пиле?
Хело Кити е заради японския елемент, напоследък японското е новото черно.
Иначе се прави със сабо!!!
Казва се Уолдорф, ама вчера ми беше позволено да правя грешки. И май няма пиле.
ех.. на листата от целина също им се казва целина, а някъде – и керевиз. :)
Майка ми казва и на главата целина кервиз :)
[…] И на принципа “предай нататък” искам да прочета свежестта през погледа на Кремена, Жоро, а защо не и Нож и Виличка. […]