В Древна Гърция венците, поставени на главите на победителите, са били правени от листата на целината.
Автор: проф. Христо Мермерски
У нас вместо за венци тя е използвана като подправка към различни ястия, като се използват не само листата и стеблата, но и корените й.
Освен за овкусяване на ястията, целината е известна още от миналото столетие като изцерително средство на стомаха и червата за предотвратяване на гнилостни процеси в тях.
Кои са лечебните и хранителни качества на целината? В сегашната народна медицина целината се използва като силно диуретично средство при консумиране на свежи листа и стебла. Сокът от растението е много полезен при болни бъбреци, подагра, диабет, дерматити, ревматизъм и отоци. Подправката съдържа около 40 ароматични и вкусови съединения, подобряващи храносмилането и апетита.
Както при другите зеленчуци, тя е незаменима храна при болни с нарушения при сърдечносъдовата и нервна система. Известна е и с това, че засилва половата мощ на мъжете.
Римляните открили кулинарната наслада в това ароматно растение – те обичали неговия своеобразен тръпчив вкус и го смятали за афродизиак. Доколко изтощените римляни са ставали отново бодри е невъзможно да се докаже, но резултатите от научно-медицинските изследвания потвърждават една друга област на приложение на целината. Понижава кръвното налягане. Това я е превърнало в любимо лекарство в източноазиатските култури поне от 2000 години насам.
Целината действа апетитовъзбуждащо и пикочогонно. Коренът на билката оказва противовъзпалително действие при остри и хронични бъбречни заболявания, при подагра, ревматични заболявания и др. Плодовете оказват добро действие при стомашни болки и лошо храносмилане.
Прилага се при безапетитие, пясък в бъбреците и пикочния мехур, подагра, копривна треска, полова слабост. Ревматични заболявания, възпаление на бронхита, лошо храносмилане с газове и уригвания, бронхиална астма и др.
Начин на приготвяне и употреба: около 2 с. л. настъргани корени се варят в 500 мл вода за 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Използва се сок от прясно нарязани корени – 1-2 ч. л. от него се приемат 2-3 пъти на ден около 30 мин. преди ядене.
Приготвя се и студена настройка – 30 г нарязани корени се накисват в 200 г хладка вода за 2 часа. Количеството се изпива за един ден.
Противопоказанията са същите както при повечето от зеленчуците, съдържащи груба и неразтворима целулоза. Затова при заболявания на храносмилателната система целината в суров вид е противопоказна.
Може да се използва във вид на сок както самостоятелно, така и в комбинация с други сокове (моркови, червено цвекло, краставица, ряпа и др.)
Най-ценното свойство на екстракта от тази подправка е съдържащият се в него голям процент жив биологичен активен натрий. Едно от химичните свойства на този елемент е поддържането на калция в разтворено състояние, а точно това е необходимо за човешкия организъм.
Как да се лекуваме? ● При задържане на урина: Сок от целина. За да се получи, пресните корени на растението трябва да се настържат на ренде, след което да се изцедят. Приема се по 1-2 чаени лъжички 2-3 пъти на ден, половин час преди ядене.
● При невроза: 2 препълнени чаени лъжички наситнени стръкове от целина се заливат с 250 г студена вода, загрява се бързо до кипване и след това се прецежда. Приема се по 2 чаени чаши течност дневно.
● За разширени вени: Седем стебла се накисват в 2 л вода. Варят се, докато водата остане наполовина. След това към сварения сок от целина се добавя и прясно изцедения сок от 5 лимона. В случай че страдате от разширени вени, трябва да пиете от този еликсир в продължение на 9 дни.
